Цилиарно тяло
Цилиарното тяло е известно още като ресничесто тяло (corpus ciliare).
Цилиарното тяло се разполага между ириса и хороидеята. Напред достига до корена на ириса, а назад в областта на зъбчатата линия (ora serrata) преминава в хориоидеята.
Ресничестото тяло представлява затворен пръстен, който има пирина около 6–6,5мм. При разрез се наблюдава триъгълна форма на цилиарното тяло. На ресничестото тяло се различават една задна плоска част (pars plana) и една предна част, известна като ресничест венец (corona ciliaris), която е съставена от 70–80 цилиарни израстъка, разположени като меридиани. От цилиарните израстъци излизат Циновите връзки (zonula Zinni), които се кръстосват и прикрепват от двете страни на екватора на лещата. Тяхната функция е да поддържат лещата на мястото й и затова се наричат още поддържащ апарат на лещата (apparatus suspensorius lentis).
Цилиарното тяло е съставено от мезодермална част с мускулни влакна, съединителнотъканни влакна с кръвоносни съдове и ретинна (невроектодермална) част, която има два слоя епител: външен пигментиран и вътрешен непигментиран.
Отвън навътре в ресничестото тяло могат да се различат шест слоя:
• Супрахориоиден слой;
• Слой на цилиарните мускули;
• Слой на съединителната тъкан и съдовете;
• Външна базална мембрана (мембрана на Brunch);
• Два слоя епителна тъкан;
• Вътрешна базална мембрана.
Цилиарният мускул се състои от гладкомускулни влакна, които са насочени в три направления: меридионално (мускул на Brucke), радиално (мускул на Иванов) и циркулярно (мускул на Muller). При съкращението си меридионалните мускулни влакна придърпват напред хориоидеята и разширяват интертрабекуларните пространства и Шлемовия канал. При едновременното свиване на трите вида влакна се осъществява разхлабване на Циновите връзки и отпускане на лещата. При това се увеличава предно-задната и ос и оттам пречупвателната и способност. Цилиарният мускул се инервира от парасимпатиковите влакна на очнодвигателния нерв, започващи от ядрото на Westphal-Edinger-Якубович.
Цилиарните израстъци са изключително богати на капиляри, които представляват разклонения на дългите цилиарни артерии. Капилярите са в тясна връзка с цилиарния епител, през който се филтрира вътреочната течност. Сетивната инервация на цилиарното тяло произхожда от n. ophthalmicus. Основната функция на цилиарното тяло се свързва с производството на вътреочната течност и участието в процеса на акомодация.