Ирис
Ирисът (дъговица, iris) е най-предноразположената част на увеята и представлява отвесно разположена мембрана с кръгъл отвор в средата, наречен зеница. Зеницата има различна форма – от кръгла до напречно елиптична и дори до отвесна цепка. С промяна на големината на зеницата ирисът изпълнява ролята на бленда, предпазваща ретината от прекомерно осветяване.Ирисът е изграден от мускули, инервирани от автономната (неволева) нервна система. Тази структура на ириса обуславя и основната му функция – подобно на бленда на фотоапарат зеницата се свива и разширява от тези мускули и пропуска необходимото количество светлина в окото, за да се осъществи зрителният акт.
Анатомия на ириса:
- предностромален слой на ириса – хроматофори с меланинов пигмент (крипти и лакуни – лимфни пространства);
- среден слой – строма с трабекулум и съдове;
- вътрешен слой – два ретинални слоя пигментни клетки, съдържащи фусцин.
Предната повърхност на ириса се дели на зенична част с размер 1.5 мм (в нея е разположена зеницата на ириса) и цилиарна част 4 мм. Границата между тях се нарича ирисова яка (съответства на малкия артериален ирисов кръг). Цвят на ириса: зависи от наличието и количеството на пигмент в стромата и в двата ретинални слоя клетки.