Пресбиопия
Пресбиопията, още известна като старческо
далекогледство,
е състояние на очите, което обикновено
започва да се развива след 40-годишна
възраст и прогресира до 60-годишна възраст. В
началния етап от развитието на
пресбиопията измененията водят до
намаляване на зрителната острота при
гледане наблизо (при работа на разстояние
35 — 50 см). При по-нататъшно развитие на
пресбиопията тези изменения могат да
намалят и зрителната острота при гледане
надалеч, като това по-често се дължи на
излизащо на повърхността скрито
далекогледство. В зависимост от нивото на
развитие на пресбиопията се определят
очила за близко, за работа на средни
разстояния (70 см — 1,5 м) и за далеч. В този
възрастов период е необходимо всеки човек
да си проверява зрението при
лекар-офталмолог и да си коригира
своевременно очилата на всеки 1 —
1,5 години.
Този процес се дължи на изменения в
структурата, еластичността и пречупващата
способност на естествената леща на окото —
тя става по-дебела и с по-изпъкнали
повърхности, но въпреки това губи
пречупващата си сила (т. нар. парадокс на
лещата). Причината е в намаляването на
показателят на пречупване на прозрачните
ѝ тъкани (кристалина) с времето, често
съпроводено с помътняване (катаракта).
Пресбиопията не е болест и не трябва да се
разглежда като стареене на очите. Това е
нормален процес и най-малкият проблем в
офталмологичната практика.
Пресбиопията засяга всички хора и не е
известна превенция. Като най-чест симптом
се считат уморените очи или главоболие при
работа отблизо. При този очен дефект могат
да се използват контактни лещи и
по-специално бифокални