Кератоконус
Кератоконусът е двуочно заболяване, при което роговицата прогресивно се деформира и изтънява, като придобива неправилна конусоподобна форма. В резултат на това възниква късогледство или неправилен астигматизъм Това заболяване се повлиява добре с използването на твърди контактни лещи, като се съчетава ефекта от корекцията с терапевтичен ефект.
Развитието на кератоконуса обикновено е бавно и може дори и да спре в началния или в по-късен стадий. Постепенно роговицата изпъква и става по-тънка, грапава и понякога е покрита с белези. Но за да се разбере същността на кератоконуса, трябва първо да разберем как очите ни позволяват да виждаме и каква роля в този процес играе роговицата.
Окото е обвито с еластична бяла обвивка склерата. Роговицата е прозрачното прозорче в тази обвивка, което позволява изображенията на обектите, които гледате, да проникнат под формата на леки вълни вътре в окото. Върху повърхността на роговицата започва пътят на светлината към очите ви.
Функцията на роговицата е да пропуска светлината и да фокусира. Защото роговицата, както например и страничното стъкло на автомобила, се намира на границата с външния свят, тя постоянно се подлага на влиянието на външни фактори, понякога доста агресивни.
Частиците прах и замърсяванията неизбежно намират път към очите ни и ги дразнят, стимулирайки отделянето на сълзи, за да се отстранят чуждите тела.
И ако е налице нарушение на гладкостта и загуба на прозрачността на тази обвивка, зрението ще се влоши.
Въпреки че роговицата изглежда като крехка, прозрачна мембрана, в действителност тя се състои от пет слоя биологични тъкани, всеки от които изпълнява конкретна функция. Тънкият външен слой – епител, е сигурна бариера, която защитава роговицата от инфекции.
Обикновено само ако е повреден епителът, инфекцията може да проникне в средния слой на роговицата -стромата. Този слой се състои от колаген – съединителна тъкан.
Симптоми:
Първият признак за появата на кератоконус е нарушаване на зрението, изкривяване на предметите.
Ако се разпознае в начален етап, загубата на зрителната острота може да се компенсира с помощта на очила за астигматизъм, с оптични характеристики, които ще трябва да се променят често поради постепенното изкривяване на роговицата. Процесът на изтъняване на роговицата обикновено става в продължение на 5–10 години и след това спира развитието си.